Всичко за Защитата

Принципи на защитата

Защитата изисква по вече умствени отколкото физически качества. Играчите трябва да бъдат насърчавани да бъдат повече активни отколкото ре-активни, защото защитниците са в неизгодна позиция спрямо нападателите.
Един от пътищата да се компенсира тази неизгодна ситуация е като се използва правилото, че действието обикновено е по бързо от реакцията. Това може да стане като се наблегне на активните елементи на защитата, които най-общо могат да се опишат така:

1. Отношение.Стартова точка на всяка защита е изграждането на агресивен и интелигентен защитник. Всеки играч трябва да развива и държи под контрол своето игрово отношение особено към защитата. Треньорът не може да тренира своите играчи докато те не решат да работят здраво за овладяване на всяко движение, на всяко упражнение, на всяка топка.
2. Колективна игра. Колективните усилия на пет защитника са по резултатни отколкото пет индивидуални усилия. Обединените усилия на отбора в защита водят често до преимущество над нападателите. Изводът е играй колективно
3. Инструментите на защитника.Защитника има четири основни инструмента – ум, тяло, крака и очи. Ръцете могат да му помогнат, но могат и да му попречат. Когато основните инструменти са използвани първо тогава ръцете са в плюс на защитника.
4. Предвиждане.Играчите трябва използват своят баскетболен усет и проницателност съвместно с наблюдението върху играта. Те трябва да виждат топката през цялото време и да използват това за успешна защита. Например, играчът трябва да види нехайният пас незабавно и да реши да действа бързо. Бързината се базира на физическата готовност и умственото предвиждане.
5. Концентрация.Играчите трябва да са нащрек и да са готови да играят защитно през цялото време. Те трябва да оценяват ситуацията и да са в състояние да отнемат силата на противника. Играчите трябва да избягват отпускане - физическо или умствено, когато играят в защита.
6. Пази в стойка.Защитниците трябва да поддържат защитна стойка през цялото време. Те не трябва да рискуват да правят движения, които ги изваждат от равновесие, напротив всички играчи трябва да са непрекъснато готови да се възползват от грешките на противника. Пазенето в стойка е най важната част от играта на защитниците. Треньорът трябва непрекъснато да припомня на играчите си “пази в стойка” – бъди готов.

Основни елементи на защитата

За да бъдат активни защитници, играчите трябва да знаят деветте основни елементи на защитата: преход, цел, натиск, позиция, предпазване от проникване, движение, линия на топката, блокиране и общуване.

1. Преход. Първото условие за добрата защита е бързото превключване от нападение в защита. Това изисква организиран преход с общуване между петте играчи включващо борба за топката /в случай, че стрелбата в нападение не е успешна/, спринт за защита на собствения кош, открадване на топката, откриване на стрелците и покриване на всички нападащи играчи.Играчите прибиращи се в защита могат да спринтират напред следейки през рамо топката, но могат да бягат и назад бидейки очи в очи с нападателите. Защитата започва когато топката е изстреляна в нападение и завършва с овладяване на топката под собственият или противниковият кош, при открадната топка или при вкаран кош от противниковия отбор
2. Цел. Целта на защитата е да се предотвратят лесни точки в защитаваният кош, да се овладее топката - чрез борба под коша или да се открадне.Защитниците трябва да се учат да предотвратяват ситуациите водещи до лесни противникови точки.
3. Натиск. Атакуващата игра има ритъм, който може да бъде разрушен чрез натиск. Защитната игра трябва бъде непрекъснат физичен и психичен натиск върху играча с топка. Всяка стрелба на нападателите трябва да е съпроводена с физичен и звуков натиск . Натиска трябва да се комбинира със заемането на добра позиция без топка и готовност за борба под коша.
4. Позиция.Играчите трябва да се тренират да са в стойка при защита. Повечето срещани фалове са когато защитниците не са заели правилна позиция или не поддържат защитна стойка.
5. Предпазване от проникване. Нападателите се стремят да достигнат коша чрез пас или чрез дрибъл. Защитниците трябва да предотвратят това проникване. Един защитник винаги “натиска” играча с топка. Останалите четири играча са в зоната около коша като я защищават от проникване и същевременно помагат на защитника който играе срещу топката.
6. Движение.Играчите трябва да се научат да се движат при всяко движение на топката. Всички пет играча трябва да сменят своята позиция при всеки пас. Когато нападателя с топка подаде, защитникът му мигновено се премества към топката и коша. Тава се нарича скок към топката. Защитници, пазещи играчи без топка приспособяват своята позиция към топката при всеки пас.
7. Линия на топката. Линия на топката означава, че играчите трябва да защищават техните опоненти само когато те заемат позиция пред топката и напреднат към защищаваният кош.
8. Блокиране.Всеки защитник е отговорен за блокирането на нападащият играч в зоната около коша и загърбването му когато има изстрел към коша. Защитното загърбване е важна част от играта в защита затова трябва да му се отдели особено внимание.
9. Общуване. Общуването е винаги необходимо за групов успех. Всички играчи трябва да комуникират един с друг устно или физически за да направят една ефективна групова защита. Съществено е петте играча да играят като един. Тава е подобно на връзката между пръстите и ръката. Пръстите сами не могат да направят това, което могат обединени в ръка.

Видове защити

В зависимост от вижданията на треньора, както и от игровата ситуация могат да се приложат различни видове защита за постигане на краен благоприятен резултат от срещата. Добрите играчи трябва да познават в детайли и успешно да прилагат различните видове защити:

1. Лична защита. При тази защита петте защитника са прикрепени и пазят по един от нападателите. По време на играта защитниците могат да сменят играчите, които пазят, но винаги един защитник отговаря за един нападател. Тази защита е подходяща за всички възрасти и нива на обучение.
2. Зонова защита. Има няколко вида зонова защита, но за всички е характерно, че всеки защитник е отговорен за защитата на определена площ или зона от игралното поле. Най използваните видове зонова защита са:
• 2-1-2 зона. При тази зона двама защитника заемат позиция около линията за трите точки, един защитник е около линията за изпълнение на наказателен удар и останалите двама защитника се разполагат по назад от двете страни на коша. Както при всички зонови защити целта и тук е да се дублира топката. С други думи казано когато нападател с топка попадне в зоната между двама защитника те се събират и го блокират, докато останалите трима защитника покриват останалото игрално поле.

• 1-2-2 зона.Това е една от най популярните зонови защити, при която един защитник се разполага около линията за трите точки, двама около линията за изпълнение на наказателен удар и останалита двама защитника в пространството под коша.Защитника на върха е много подвижен и покрива цялото пространство на върха на защитата. Останалита четирима защитника покриват по близките зони и не са толкова подвижни.(фиг.1)



• 2-3 зона. Двама играчи са разположени един до друг зад линията за трите точки, а останалите трима играчи са разположени по средата на зоната на трите секунди.(фиг.2)



• 1-3-1 зона. Един играч е разположен пред или около линията за три точки. Трима играчи се разполагат около линията за изпълнение на наказателен удар. Петият защитник е в зоната под коша. Защитника разположен пред и около зоната на трите точки атакува от ляво и отдясно играча с топка. При възможност към него се присъединява и някой от защитниците около наказателната линия така, че да блокират нападателя.(фиг.3)



• 2-2-1 зонова преса. Тази разновидност на зоновата защита се използва най-често на цяло игрище. Отбора в защита се разполага така, че да защитава цялото игрище (фиг.4), което означава че тази защита може да се използва след отбелязване на точки в противниковият кош.
Целта тук е така да се притиснат нападателите, че играча с топка да попадне в “капан” (фиг.5) блокиран от двама защитника, докато останалите трима защитни играча покриват останалата част от игрището. Най-удобните места за поставянето на “капани” са четирите ъгъла на игралното поле (фиг.6), както и зоните разположени в двата края на централната линия.